Що е родител?
 – Човек, който:
 - има 24-часов работен ден,
 - няма право на почивен ден поне в първите 6 години, 
- разбира от психология и педагогика;
 - притежава кулинарни способности,
 - има познания по медицина, 
 - несменяем участник в детските игри, 
 - обича децата,
 - не получава заплащане за всичко това!”

 БЪДЕЩИЯТ ПЪРВОКЛАСНИК

Да се прекрачи прага на училището е преломен момент в живота на всяко дете и не по-малко за неговите родители. Те знаят, че първи клас е много важен и се тревожат за всичко – за успеха си в училище, за останалите деца, за учителката, която ще ги посрещне там, и за още куп други, понякога и неизвестни за възрастните, страхове. В тази възраст децата все още са крехки и малки и прехвърлянето, преминаването в новото /т.е.тръгването на училище/ изиква приспособяване от тяхна страна. Успешният преход е невъзможен без намесата на родителите. Често малчуганите отиват на училище с удоволствие, но се оказва, че мотивацията им за учене е чисто външна – купуването на нова чанта или дрехи, цялата суетня при подготовката за първия учебен ден в живота им. Бъдещият ученик трябва да е подготвен и мотивиран, за да може училищният свят с неговите всекидневни планове и отговорности да не предизвикват у него неприятни отражения. Изградената положителна вътрешна мотивация - силно желание да се учи, нетърпението да опознае училищния свят, готовността да влага повече усилия в ученето и да преодолява трудностите – е предпоставка за безпроблемно вписване в училищния живот. Такова дете е здраво, любознателно и най-вече вярващо в собствените си възможности и умеещо да създава добри взаимоотношения с останалите. Няма родител, който да не иска негово дете да бъде именно такова, защото дете с ниска мотивация е разгромено още преди да започне. За жалост процентът на децата, които не искат да ходят на училище, постоянно расте.
Причините са: 
 = отрицателният опит на сестрите и братята, вече ученици;
 = всекидневното ставане за детската градина е омръзнало;
 = не могат още да се разделят с игрите;
 = не са посещавали детска градина и не са имали възможност да общуват със свои връстници или да се включват в ролеви игри;

 Това са все причини, които препятстват успешната адаптация в училищната среда, а вместо това получават щедро разрешение – да гледат телевизия до късно. Такова дете не се чувства комфортно в училищната среда с нейните правила и не е щастливо. Необходимото в случая е навреме да се обърне внимание на правилата на поведение на малките в училище. Колкото и странно да звучи, доста бъдещи ученици нямат никаква представа за това, как да се държат в училище, какво им е позволено и какво не. Окуражаването да изразяват своите чувства и мисли дава възможност да им обърнем внимание на този момент. Това може да стане, докато се разхождаме или извършваме съвместна домашна дейност – така диалога няма да е скован и труден. Дори може да се поиграе на учител и ученик. Така детето ни ще получи ценна информация и ще развие добри навици. Училищната среда има своята специфика и детето трябва да бъде запознато с нея. Вдигането на ръка – било за да попитат нещо по учебното съдържание или за някакво разрешение, пазенето на тишина по време на час – са навици на поведение, на които малкият ученик трябва да се научи и те са част от правилата на училищния живот. Като начало е необходимо да разкажем на детето за училището и за това как трябва да се държи в него. Да се обясни защо на учителя не трябва да се говори на “ти” или защо не трябва да се дъвче дъвка по време на час.
 Ето някои от правилата на училищния живот:
= децата не обиждат слабите и не се бият;
= учат се разбирателство;
 = не се присмиват на грешките на другите;
= не се прекъсват един друг – не прекъсват и възрастните!
 = слушат внимателно учителя и отговорите на своите съученици;
= отговарят на въпросите на учителите;
 = не гледат в тетрадките на другите;
= не закъсняват в час;
 = не ядат по време на час;
 = не се блъскат по време на междучасията;
= грижат се за цветята в класната стая и училището;
 = не излизат без разрешение извън класната стая или училището;
= поздравяват своите съученици и учители;
Предварителното посещение на новото училище стеснява кръга на неизвестните и облекчава тревогите на детето.
При посещение на учителите по домовете е добре детето да се запознае с тях, да му се даде възможност да разговаря с тях – това също го успокоява и кара да се усмихне.
Децата се нуждаят от практическа информация за новото училище – как изглежда то, как преминава един учебен ден там, колко часа ще прекарва в училище и т.н. Колкото е по-ясна представата, толкова по-добре, защото след получаването на тази информация, ще трябва да се фокусира върху неговите очаквания. Това, което искат децата и от което се нуждаят, е внимание и приемане от страна и на родителя, и на учителя. Те искат да бъдат забелязани. Нашите очакванията могат да повлияят на това колко добре или зле се представя детето, да го мотивира да работи повече и да се представя по-добре. Нерядко децата се страхуват от непознати техники за дисциплина, които се използват “ако не съм добър”. Дисциплината е необходимо да се възприема – не като страх от наказания, а като необходимост от ред, спокойствие, сигурност и защитеност фактори за неговия вътрешен комфорт. Друга причина може да бъде страхът от изискваната активност: детето се чувства претоварено и вместо да действа, се затваря в себе си и остава пасивно. Ако забележите продължителен или внезапен спад в представянето на детето, това означава, че е налице проблем. Често причините за това са депресия, притеснение или семеен конфликт. Родителската амбиция най-често се връща като бумеранг от гняв, противопоставяне и отричане. Затова не сравнявайте вашето дете с други деца и не се конкурирайте с другите родители. ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО! ВАШЕТО ДЕТЕ Е УНИКАЛНО И ТОЧНО ТОВА Е ЗАЛОГ ЗА НЕГОВИЯ УСПЕХ! НЯМА СМИСЪЛ ДА СЕ КАРАТЕ ИЛИ ДА НАКАЗВАТЕ ВАШЕТО ДЕТЕ – ОПИТАЙТЕ СЕ ДА ОТКРИЕТЕ ПРИЧИНАТА! ЗАЩО ТОВА ДЕТЕ Е ТРУДНО? Причините са различни. Те могат да бъдат физиологични – дефекти в зрението или слуха, умора или хронично заболяване, и психологични – проблеми с четенето поради затруднения при разпознаване на думите, повишена нервност или тревожност, неумение за сработване с учителя или със съучениците. Децата са различни. Едни са прекалено интелигентни, на други възможностите не им позволяват да се справят с работата, трети не могат да се концентрират или да останат на едно място достатъчно дълго време, за да усвоят материала. НЯМА СМИСЪЛ ДА СЕ КАРАТЕ ИЛИ ДА НАКАЗВАТЕ ВАШЕТО ДЕТЕ – ОПИТАЙТЕ СЕ ДА ОТКРИЕТЕ ПРИЧИНАТА - поговорете с учителя, потърсете помощ от училищния психолог, направете тест, ако е необходимо.